Идееен концептуален проект за адаптация и социализация на археологически обект "Аспарухов вал"

Пренасянето на българската държавност на Балканите от Хан Аспарух води до коренни промени особено в обширното пространство между Стара планина и Карпатите. Българите изграждат солидни военно-отбранителни землени съоръжения, простиращи се понякога на стотици километри. Такъв тип съоръжения са валовете, те са типична отбранителна система за Първото българско царство.
Не прави изключение и изградения вал във Варна, който служи и за доказателство, че античния Одесос и „т.нар. Варна“ са включени в границите на Дунавска България още от нейното основаване. Валът преграждал широката песъчлива тереса между склоновете на Авренското и Фрагенското плато, която отделя Варненското езеро от морето. Днес на територията на съвременния квартал „Аспарухово“ е намерена част от отбранителното съоръжение на Варна, по-известно като Аспарухов вал.
Представляват земен насип, който прегражда достъпа до две стратегически точки. Състои се от вал, ров, берма и евентуално от палисада (дървена преграда). Тъй като се изграждат бързо, сравнително евтини са и ефективни валове са изграждани по границата на Българската държава, като ни дават доста ясна и точна представа за границите на България до началото на IX век. Всички запазени валове в съвременните български земи са изградени след последната четвърт на VII век.
Височината на земните насипи на валовете сега достига до 4 м, а ширината в основата им е средно 10 – 15 м. Формата им най-често е трапецовидна. Изграждани са от строителни почви, намиращи се в непосредствена близост с тяхното трасе. По-голямата част от валовете попадат в льосовата провинция на Долния Дунав, където праховият льос и льосовидните седименти са тяхната среда и основен градивен материал. Покрай Черно море насипите са направени от глинест пясък и пясък от плажовата ивица, в планинските райони – от грубозърнести делувиални отложения, а в равнините извън льосовата област – от пръст с речен и езерен произход. Пред земния насип се намира изкопът, от който е вземана почвата за изграждането му и който е неделима част от фортификационното съоръжение. Наблюденията и специално извършените измервания показват, че подобно на античните и други средновековни насипи при изграждане на старобългарските валове е използвано уплътняване на почвата.
Първите подробни проучвания на Варненския Аспарухов вал правят братя Шкорпил още в началото на XX век. В редица свои публикации те изследват вала и неговото значение. Братята първи предполагат, че той е прабългарски, строен в първите години след 680 година. Днес валът е почти изцяло унищожен. Единствено е запазена южната му част в квартал „Аспарухово”. Дължината му е била около 3,5 км, но днес са запаени едва 1300 м. Започвал е от северния склон на м. Карантината в Авренското плато и е достигал до м. Бял бряг (в близост до жп гарата). В най-добре запазените участъци височината на вала достига до 3 м. В основата си е широк 10-15 м, а ширината на гребена достига до 2 м.
При прокопаването на новия мореходен канал през 1974 година се правят разкопки на укреплението, които показват, че то е издигнато върху „естествения слабо издигнат ръб, който се образува по края на всички незаливни крайбрежни тераси.” Устройството на вала не е единно, а има четири типа градежи.

Локация кв. Аспарухово, гр. Варна
Статус идеен
Квадратура
Идееен концептуален проект за адаптация и социализация на археологически обект
+
Идееен концептуален проект за адаптация и социализация на археологически обект
+
Идееен концептуален проект за адаптация и социализация на археологически обект
+